Най-добрият ми приятел Сашко няма особен късмет в любовта.Всеки път като се видим ми се оплаква.При последната ни среща го попитах,какво всъщност търси в една жена?Той започна подробно да ми описва своите характеристики за неговото "идеално момиче".Замислих се...Много си го обичкам Сашко,но той иска прекалено много,а дава в пъти по-малко.А всъщност не са ли всички мъже като Сашко?За всички не знам,но тези,които аз познавам,тези с които съм била,даже и този с когото съм в момента, са такива!..Само претендират с това,че са МЪЖЕ!Бият се в гърдите!Очакват жената да ги глези,да ги обгрижва или обобщено:Жената трябва да е дама в обществото,домакиня в кухнята и мръсница в леглото.Не,няма лошо да е такава,но...ще стигна и дотам.
За да можете да ме разберете най-точно ще дам пример с моето "гадже".Заедно сме от няколко месеца,но преди няколко дни се заговорихме на тема семейство.Попитах го какво си представя той по семейство и какво би му се искало да е неговото.Думите му бяха нещо от сорта на:Аз искам жена,която да ми готви,да ме пере,да ми чисти,да ме разбира колко съм уморен и да задоволява всички мой нужди,но да не ми нарушава личното пространство.Да,наистина беше от този тип хора с по-старите разбирания що се отнася до семейство,но аз и без да ми казва го бях усетила-всеки ден от нашата връзка е свързан с него.Как ТОЙ се чувства,какво ТОЙ иска,от какво ТОЙ се нуждае,какво на НЕГО му изнася и какво на НЕГО му се прави.Естествено аз винаги се провалям в жалките си опити да му каза от какво имам нужда аз,как аз ще се чувствам по-добре...ДУМА ДА НЕ СТАВА ДА МУ МРЪНКАМ!К`ВА СЪМ АЗ?ЗА НЕЩО ЛИ СЕ ВЗЕХ?
Аз съм част от живота му само когато съм удобна-т.е когато съм върху него или когато съм в настроение(което обикновенно той бързо разваля)За него всеки опит да поговорим сериозно е мрънкане!Всеки път когато съм разтроена от нещо,което той е направил,съм цупла.А когато го хвана,че ме послъгва съм луда.Даже напоследък не си и прави труда да ми отговаря когато усети,че съм му ядосана...Да не забравя и че той винаги е уморен!Е ка`и ми бе майна,как така все се получава,че ти си уморен като си с мен,ама иначе висиш пред компютъра да цъкаш разни смотани игрички до полунощ?!
При написаното дотук знам какъв извод бихте си направили:БЯГАЙ МОМИЧЕ!ТОЯ САМО СИ ИГРАЕ С ТЕБ!..Минава ми през ума,но няколко пъти се опитах да го оставя,давах му шанс той да ме остави,но при мисълта,че наистина ще ме изгуби той откача.Не спира да звъни,да се подмазва.Не ме пуска да си тръгна!Защо,питам се...Дали не е садист?
НЕ!Той е МЪЖ!Речника му се състой от няколко жизненоважни за жалкото му съшествуване думи,те са:АЗ; ИСКАМ; АЗ; НЕ МОГА; АЗ; АЗ; АЗ; ...Нали е мъж(е,поне по лична карта)
(ИСТИНСКИ) МЪЖ = СПЪТНИК,ОПОРА(МАТЕРИАЛНА,ДУШЕВНА),ЛЮБОВНИК,ПРИЯТЕЛ,БАЩА НА ДЕЦАТА ТИ.
КАК СЕ ДЪРЖИ ЕДИН (ИСТИНСКИ) МЪЖ-кара те да се чувстваш специална всеки ден;обича те,уважава те,подкрепя те,изслушва те,търпи те,помага ти,дава ти сигурност,не ти дава повод за съмнение,верен е,всеотдаен,кара те да се усмихваш...
Толкова простички неща,а в замяна на тях,една жена може да ти даде всичко,да ти даде себе си завинаги....ЗАБЛУДЕНА ОПТИМИСТКА! ХА ХА
Защо днешните "мъже" са такива?Къде е вината?Дали това,че няма казарма ги направи такива женчовци-пъшкат и охкат от малко работа,изнежени са!А може би са виновни майките им?-Имам съседка под нас,която все още къпе сина си.Веднъж даже я чух докато бях в банята,да казва:"хайде,маме,изакай се,че да те измия преди лягане"...Сина й е на 11!!!КАК ЩЕ СТАНЕ МЪЖ ОТ ТОВА,ПИТАМ АЗ?!?
Може би като цяло жените сме виновни-свикнахме да се справяме сами с всичко и да се борим за това,което искаме и мъжете просто закърняха...
Моля ви...Ако имате някакво обяснение или мнение,напишете коментар.ще ми бъде интересно! :)

условно

О, безусловна любов мечтана,
купи ми нещо от панаира!
Длъжна си да лекуваш рани
и преди десет да се прибираш!
Длъжна си да ме носиш на гръб, но
полека върви – да не убива!
Да имаш нормално кръвно
и в къщната работа да те бива.
Да ме глезиш. Да ми правиш масажи.
Да ми носиш пантофите до вратата.
Да ми казваш колко съм важна.
Щом заспя да не тряскаш вратата.
Ще ме оставяш да вземам решения.
Да съм съвсем независима!
И ще се суетиш покрай мене
като прислужница хрисима.
А аз просто ще те притежавам-
защото си безусловна.
Нямам нищо от мен за даване,
още по-малко - любовно.
И ако някога ми писне на шапката:
ще те прогоня с писък.

Но сега си лежа
на стиха си
в канавката
и се смея на всичко описано.

/Eлена Денева/