Е,в крайна сметка,аз му дадох "почивката",която той така настоятелно искаше.Оставих го да прави каквото иска и не го търсех...Това продължи няма и ден,защото той не спираше да ми звъни."Нали искаше почивка от мен?Защо ме търсиш?"А неговия отговор бе-"защото не мога да не те чувам"...
Събрани нещата накуп в нашата връзка,изглеждат така:Винаги за всичко аз съм виновна!Аз лъжа,но той не!Той може да ме "наказва" за моя издънка,но аз него не,защото той винаги е прав!Заяжда ми се за разни мъже от миналото ми,въпреки че неговите уж бивши любовници му стоят във фейсбука!..Той поиска почивка от мен,точно когато знаеше,че имам най-голяма нужда от него!..Не споделя плановете си с мен!Не се интересува особено от живота ми!Аз за него не съм приоритет-когато му остане време за мен,тогава!..Не държи на думата си!Обещава ми нещо и дотам!Но ако е обещал на някой негов приятел е първа писта...Ако нещо в отношението му ме кара да се чувствам зле и искам да му споделя това,той веднага обръща така нещата,че аз само мрънкам...
Защо се хабя за този човек?Защо се бутам там където всячески ме отблъскват?Мазохистка ли съм или оптимистка?!?

защо ТИ нямаш сили да го оставиш.
Привличане? Приятно ти е да се чувстваш желана и нужна? Страх да не си сама?.. или друго..
Когато познаваме себе си, ни е по-лесно и с другите.