Дам...Знаех,че с тази моя ревност и постоянния израз на съмнение към приятеля ми,накрая единственото,което ще постигна е да го отблъсна.Знаех си,но не можех да се спра.Държах се като луда невротичка,особено последните дни.Съотвено опасенията ми не закъсняха особено...Днес той се обърна със следните думи към мен:"Задушаваш ме!Напрягаш ме!..Мисля,че е добре да си дадем два дни почивка" ...Какво по дяволите?!? Не може ли просто да ми каже край?Защо увърта?Защо протаква онова,което се върти в съзнанието му?
Често да си кажа,ако се разделим ще страдам,наистина,но пък след известно време ще ми е много по-добре отколкото сега.
И въпреки че ревността ми е доооста пресилена и минава границите на допустимото,а сериозно се съмняввам в него,особено на последък.Ето от как стигнах до сериозните си съмнения-Първо:Досега винаги си оставяше телефоните някъде настрани като сме заедно,а като сме навън ми ги даваше да стоят в моята чанта,а напоследък не ги изпуска от очи,постоянно ги проверява и не ми ги дава за нищо на света.(на това той просто ми каза,че си въобразявам).Второ:никога не е бил от хората,които прекарват повече от 10 мин. пред фейсбука и понеже е на работа от сутрин до вечер седи пред лаптопа най-късно до 23:00 часа.Тези дни стои до 1:00 та даже и до 2:00 часа(отрича да си пише с когото и да е било) и трето:качих наскоро наши снимки в профила си и го отблязах на всичките,на една от които сме се целунали-той махна точно тази от профила си,а иначе отрича да го е направил.Странно...
Нито знам какво да си мисля вече,нито какво да правя.Ще му дам "почивката",от която се нуждае...Било тя и постоянна!