В различните периоди от живота си,всеки човек се вълнува от различни неща. С времето всеки подрежда приоритетите си, постига целите си и сбъдва мечтите си...
Но аз избрах да пиша за едно определено "нещо", едно силно чувство, което всеки може да обясни сам на себе си, но не и на другите.Избрах да пиша за любовта.Онова,което до този момент знам за нея, за моя опит, за грешките, за хубавото и лошото.Една емоция през погледа на едно обикновено момиче.
      До шестнайстата си година вярвах,че всичко е розово,всеки е добър и лоши неща се случват само на лошите хора.Естествено с годините се убедих в обратното.За седем години представата ми за света,за хората и за живота се промени тотално!Направих много грешки,особено в преценката си за хора и ситуации,но всичко това ме доведе до днешния ден.Не се заблуждавайте,че си нямам друга работа и по тази причина си "изливам" проблемите в интернет пространството.Всъщност искам чрез написаното да се опитам да се освободя от всички потиснати емоции,нещо като "онлайн терапия" , да речем. :)
      Да не се отплесвам повече,нека ви разкажа как изгубих вяра в любовта и във стабилните взаимоотношения.Преди седем години се влюбих за първи път!Беше прекрасно.Беше ново и непознато усещане.С това момче се запознах на село.Отначало не ми направи никакво впечатление.Излизахме в една комания цяло лято,но след като започнах училище забравих за него,но той за мен не.Беше се сдобил с телефонния ми номер и ми изпращаше мили съобщения всеки ден.Понякога се обаждаше,само за да му разкажа как е минал денят ми.Минаха месеци,в които не спирахме да си пиешем.Нямах търпение да се видим,но знаех,че това може да стане единствено на село.Ваканцията дойде и аз заминах.Той ме чакаше.Когато го видях се разтреперих цялата от вълнение.Беше се променил много за няколко месеца,но предполагам това е нормално за момчетата в пубертета.Изглеждаше страхотно!Висок,строен,кестенява коса и лешникови очи.(Няма да използвам истинското му име,ще го наричам просто М)
     Минаха няколко дни,в които с М се виждахме всеки ден,всяка вечер бяхме заедно.От ден на ден аз се влюбвах в него все по-силно.Той беше забавен,мил,нежен и с него си паснахме...Още помня първата ни целувка,даже песента,която звучеше тогава.Помня всяка целувка,всяко докосване!..За съжаление реалността ни застигна и аз трябваше да се прибирам в София.Чувахме се всеки ден.Виждахме се при всяка възможност,но всеки път когато влака потегляше и го гледах как стои на гарата и ми маха,сърцето ми се късаше.Сякаш част от мен умираше,всеки път когато си тръгвах.Знаех,че го обичам.Чуствах го с всяка част от тялото ми.Не минаваше и секунда,в която да не ми липсва.От тези хубави,силни чувства обаче,се зародиха и много страхове,които нарастваха.Страх,че мога да го изгубя,че може да срещне друга,страх,че ме лъже.Сега знам,че това са били неоправдани страхове,но тогава направих много грешен избор.Един ден не издържах,обадих му се и му казах,че не мога повече.Казах му,че искам да се разделим.Не исках да има възможността да ме нарани,а всъщност аз нараних него...Повярвах на думите на зложелатели,които ми казваха,че М се радва на раздялата ни.Говореха ми много лоши неща,от които ме заболя.Почувстах се предадена и измамена.Трябваше да си го върна!С тогавашния ми акъл реших,че ще си отмъстя като спя с най-добрия му приятел.Голяма грешка,сега знам това,но тогава...След случая получих само един смс-"Всичко в теб ли беше лъжа?" ...Видях го чак след две години и историята не спира дотук!
     Продължението-в следващия пост! :)